[На английски]
Отиде си от този свят Васил Бебелеков,
обичан син и съпруг, всеотдаен баща и брат, талантлив учител и майстор на българската музика.
Почина внезапно на 31 Юли 2016 г. в гр. Мендосино, Калифорния, САЩ.
Дори в последните си земни дни той свиреше на любимата си гайда и преподаваше българска музика на своите многобройни ученици в Ларк Камп. Той винаги намираше добри думи да подкрепи и насърчи ученици, близки и приятели. Бате Васко, както много от вас го знаят, ни правеше по-добри хора!
Васко имаше близки, приятели и почитатели по целия свят – чрез тази уебстраница искаме да запазим жива паметта му и да дадем възможност на хората, които го познаваха, да споделят общи преживявания, снимки, видео-клипове и мисли за него. Вашите спомени, молитви и добри думи ще продължават да топлят сърцата на осиротялото семейство Бебелекови.

Биография

В памет на Васил – кратък разказ за един богат живот.
Видна фигура сред бълграската имигрантска общност, пазител и разпространител на нашето културно наследство, изключително надарен музикант, Васил остави траен отпечатък върху живота на близките си, на безброй приятели и ученици. Роден в родопския град Девин, още от малък той е запленен от магията на фолклорната музика, родена в недрата на една от най-красивите планини в България. Първият му учител е неговият дядо, който свири на каба гайда. Още на 11 години Васил става член на групата „100 Каба-гайди“ и от този момент нататък пътят му е предначертан – момчето поема пътя на фолклорен музикант. Най-напред завършва средното музикално училище в Широка Лъка, след което е приет в Музикалната академия в Пловдив, най-престижното висше учебно заведение за фолклорна музика, което той завършва с отличие.
Като член на ансамбъл „Тракия“ Васил участва в повече от 300 представления и разнася магията на нашата музикална традиция из Европа, Азия и Средния Изток. С ансамбъл „Филипополис“ покрай активната си сценична дейност, той записва много свои изпълнения и участва активно в предавания и студийни записи на Софийското национално радио и Радио Пловдив. Преди да емигрира за Съединените щати, Васил преподава дълги години в Средното музикално училище в Широка лъка.
След пристигането си в Америка, той е гостуващ преподавател във факултета по етнографска музика в Калифорнийския университет в Лос Анжелис / UCLA/. Често свири и преподава на организираните от Източно-европейския фолклорен център семинари за балканска музика и танци, както на източния, така и на западния бряг. Роден артист, Васил разнася българската музикална традиция на цял един континент с няколко свои сценични формации: Семейиство Бебелекови, Средец, Оркестър Кеф, Трио Зулум, Булгарика и група Майстори.
Васил съчетаваше в себе си невероятен човек и музикант. Щедър добряк и отзивчив приятел се съчетаваха с един изключително надарен артист. Еднен от най-талантливите музиканти, които някои от нас имаха честта да познават отблизо. Той носеше преклонението към фолклорната традиция и смелостта и дарбата на интерпретатор, хумора на родопски „зевзек“ и един уникално земен и човешки характер. В ролята си на музикант и преподавател, Васил допринесе изключително много за популяризирането на българската фолклорна музика в Съединените Щати. Бебелека и неговата чудна гайда запалиха любовта към нашата народна песен у стотици хора, българи и чужденци.
Васил също беше тясно свързан с Масонската ложа в Сан Хосе, Калифорния. Един от близките му приятели и Senior Warden of Friendship Lodge #210, Васил беше приет в Масонството през 2005 година, издигайски се в йерархията на братството до статута на офицер и участваше в организирането на благотворителни мероприятия. Васил е провъзгласен за Майстор в Ложа 210 през 2013 година и е ръкоположен в други почетни звания в масонската организация. Въпреки че сърцето на Васко беше голямо и имаше място за всеки, най-скъпото в живота му беше семейството му.
През 1984 година Васил се жени за любовта на живота си, Мария. Заедно, двамата отглеждата двете си прекрасни и талантливи деца, Живко и Диди. Живко напусна този живот през 2005 след жестока автомобилна катастрофа. Силата на Васко да превъзмогне тази смазваща трагедия, да се изправи на крака и да продължи напред беше поредното доказателство за безграничната любов и уважение към паметта на сина му. Дори и след тази непрежалима загуба, Васил не затвори сърцето си за другите хора, остана си същия – добър, щедър и отзивчив.
Със сигурност отсъствието на Васил в живота ни занапред ще е осезаемо, но нека се молим за Мария и Диди – да почерпят от силата на Бебелека и да продължат напред в името на живота и паметта на Живко и Васил.